Налага ли ви се да четете едно и също нещо с мъниците по сто пъти, докато накрая вече не издържате?! И на мен ми се налагаше постоянно и затова си спретнах няколко стратегии, с които да огранича броя на прочитанията на едно и също нещо един след друг.
Дали работят при всички деца, не мога да кажа, но работят отлично с моето. Ще се радвам да споделите дали работят и при вашите деца, ако сте ги тествали или ги тествате.
Ето ги и моите подходи (тествани при дете 12-18м).:
✅”Кажи/покажи ми ти…” и започвам да задавам въпроси по книжката.
✅Я да видим какво направил…” – Обикновено вземам книжките така, че да имат поне един общ герой/елемент. Например когато четем “Червената шапчица”, имам под ръка и “Трите прасенца”. Така като ми писне да четем едната казвам, нещо стил “А знаеш ли какво направил вълкът като срещнал трите прасенца?” и така плавно прехвърлям интереса към друга книжка”
✅”Почети ми ти сега”… и да не си помислите, че малката може да чете на 18м. Абсолютно не, но тъй като четем от ден 1, тя вече има изградена представа как се прави и като я помоля да почете тя, започва да ме имитира като бръщолеви, разгръща страниците (твърде бързо разбира се 😉 и да показва разни картинки.Всички тези подходи имат за цел не да се прекрати процеса на четене, а да се стимулира детето да говори и/или да направи конкретни логически връзки и като бонус мама да спре да чете като развален грамофон едно и също.
И сега ще си кажете: “Защо, щом работят така добре, имаш толкова различни тактики?”. Много просто – детският мозък е програмиран да намира моделите на поведение много бързо. Т.е. ако използвам една и съща всеки път, малката ще разбере, че това е ход, с който искам да прекратя безкрайното повтаряне на една и съща книга/страница и може да измисли ответна реакция.
А какви подходи използвате вие? Споделете трикчета в коментар
