Днес, беше първото ни посещение на куклен театър в зала с малката. Гледахме “Дядовата ръкавичка” и цялата ни компания мъници бяха във възторг, та за нас мисията беше успешна 🙂 Затова реших да ви споделя за идея нашия опит:
На каква възраст?
Кукленият театър в малка група е интересен за децата още около 18м и ако имате възможност да посетите някоя такава пиеска за бебоци силно го препоръчвам. Такава намерихме в детския отдел на библиотека, правят също в читалищата и в някои детски кътове и занимални.
Кукленият театър в зала обаче е съвсем различно нещо, защото първо детето се предполага да седи 20-30 минути на един стол и второ защото там има много други деца, което може да го стресне или разсея :). След допитване в социалните мрежи сред майки с по-големи деца, стигнах до заключението, че около 2 години и 2-3 месеца ще е идеалното време. Ние отидохме малко по-късно на 2,5 години и възрастта беше перфектна за моето дете. Бяхме с приятелче на 2,2год и издържа 2/3 от представлението без големи разсейвания :). Реално зависи много от темперамента на детето и времето, което може да се задържи на едно място. Аз реших да изчакам до 2,5 години поради една основна причина – исках първото посещение да е вече осъзнато, за да събудя траен интерес в детето към театъра.
Как?
Изборът на пиеса е от изключително значение. В сайтовете на куклените театри за всяка постановка са посочени ориентировъчни възрасти, за които е подходяща. Ако се колебаете, консултирайте се с човека на касата дали би била подходяща. Възрастта реално се определя от сложността на текста и сценария, както и продължителността на постановката.
Самостоятелна седалка или в родител – Оказа се, че в кукления театър може да решите дали да закупите отделна седалка за детето или една обща за родител и дете. За това представление малката стоя на самостоятелна седалка и беше страхотно, защото можеше спокойно да си танцува на песните, а и на мен ми беше удобно. Но имахме късмет, че пред нея нямаше възрастен и така виждаше добре сцената. За следващия път мисля да ни взема обща седалка, за да съм сигурна, че ще вижда добре без значение кой седи на предния ред.
С приятелчета е по-весело – Ако си имате компания от деца, с които знаете, че детето си играе добре е чудесно да си организирате групово посещение. Така децата ще имат още една обща тема, която да обсъждат и пресъздават в груповите си игри, а освен това взаимно се учат на поведение в театъра. Ако се притеснявате, че ще може да се разсейват едно друго, просто вземете места на различни редове.
Предварителна подготовка – Когато ходим на обществени места, където очаквам да има много непознати, които не е гарантирано, че спазват начин на поведение, който считам за подходящ, винаги предварително подготвям малката. Правя го, защото децата учат чрез имитация и не винаги избират най-добрият модел за подражание. Същото беше и с театъра. Подготовката се изразяваше в разказ къде отиваме, какво ще се случи и какво се очаква от нея в театъра (напр. сядаме на столче, гледаме сцената, на сцената ще ни разкажат приказка и ще има кукли, не викаме, пляскаме, ако ни харесва и т.н.). С подготовка или без, не забравяйте, че вие сте най-добрият пример за детето и само с личното си поведение може да му покажете как да се държи реално.
Ентусиазмът е заразен! – Сигурно вече съм банална с този съвет, но е най-ценният, който мога да дам и като майка и като педагог. Ако вие показвате положителна нагласа към нещо и детето ще ви последва.