Попадна ли ви вече интересната статия на Where Siya Shines за книгите и четенето на детето?
По повод написаното за четенето на чужди езици, реших да ви споделя нашата практика. Ние живеем в България, т.е. чужд език не е необходим на малката за ежедневните й контакти НО… Разбира се има едно но. Както всеки родител и аз искам да дам най-доброто на моята малка откривателка, като й помогна да развие своите таланти, да получи нужните й знания и умения и то по възможност без усилия.
Още докато бях бременна, прочетох за практиките за пренатално възпитание (преди раждането) и за такова за най-малките. Изследванията са категорични, че бебетата учат звуците на езика още в корема на майка си и че когато се родят мозъкът им може да различи всички 800 звука, използвани от всички езици на света. Постепенно, между 6 и 11 месец децата разбират, които са звуците, които най-често чуват (около 40 за всеки език, 45 в българския ;)) и се специализирват в тях. Така започват да говорят само на един език и забравят останалите звуци.
Ако обаче, в периода 6-11 месеца са изложени на повече езици, запомнят всички често чувани звуци, т.е. мозъкът им се настройва на повече от един език. Важно е да подчертая, че това в никакъв случай не означава, че детето ще проговори на всички езици, които чува. Означава, че мозъкът и след годинката ще бъде настроен към звуците на тези езици и детето по-лесно ще ги усвои, ако е изложено редовно на тях. Затова аз всеки ден четях на моето бебе на всички езици, на които мога. Баща й съвсем се ентусиазира от идеята и редовно й пускаше песнички на китайски. Не съм убедена, до колко това ще помогне, но пък не вреди 😀
А вие четете ли на чужди езици на мъниците?
#четене
