Забелязали ли сте колко много харесват да се гледат мъниците в огледалото и на снимки? Редовно се възползвам от това, за да стимулирам малката да говори.
Още от както започна да използва мама, тати и т.н. разглеждаме семейни снимки и я питам : “Кой е това?, докато й показвам някой член на семейството. В началото си отговарях сама, но постепенно тя започна да го прави (около 1год) и дори сама да посочва хората и да ги назовава. Дейностите упражнявахме в начало по същия начин, но с нейни снимки. Направила съм й снимки, докато яде, спи, разхожда се и т.н. и й ги показвах като обяснявам какво прави.
Разбира се и книжки вършат същата работа, но забелязах, че със снимки й е много по-интересно да го прави и има желание по-дълго да ги гледаме 😉
За по-големите деца снимките са чудесна основа за упражняване съставянето на изречения и разказване по картинка. Ако използвате техни снимки, допълнително може да стимулирате паметта им като им задавате въпроси около обстоятелствата, в които е направена снимката, като например къде са, какъв е поводът и т.н.
А вие гледате ли снимки с децата?